14 may 2007, 9:55

Търг

  Poesía
738 0 2

ТЪРГ

И като Бог след мъките възкръснал,
по пътя си назад дори да срещнеш
онези, дето сочеха те с пръсти,
не ще ги назовеш със думи грешни.


А с поглед благ към кръста си обърнат
ще чакаш знак, че вярата е жива
във този плах, от лозунги объркан,
на своята родина, мирен жител.


И ще си спомняш воя на тълпата,
изригвала обиди и възторзи...
А днес е тихо, сякаш гръм е паднал
и всеки е забравил що е сторил.

Лица - без маската на ореола,
на миналото в сянката стаени.
Завръщане към истината гола?
Или тъга по рухнали легенди?


Усмихват се пророци укротени,
строители на разрушени кули.
До вчера смъквали и ризата от тебе -
на търг сега очакват да я купиш.
 

А ти, забравил миналото, както
и с утрешния ден не си наясно,
поемеш ли на риска по дъгата -
ще се сдобиеш с ризата си тясна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...