Търг
ТЪРГ
И като Бог след мъките възкръснал,
по пътя си назад дори да срещнеш
онези, дето сочеха те с пръсти,
не ще ги назовеш със думи грешни.
А с поглед благ към кръста си обърнат
ще чакаш знак, че вярата е жива
във този плах, от лозунги объркан,
на своята родина, мирен жител.
И ще си спомняш воя на тълпата,
изригвала обиди и възторзи...
А днес е тихо, сякаш гръм е паднал
и всеки е забравил що е сторил.
Лица - без маската на ореола,
на миналото в сянката стаени.
Завръщане към истината гола?
Или тъга по рухнали легенди?
Усмихват се пророци укротени,
строители на разрушени кули.
До вчера смъквали и ризата от тебе -
на търг сега очакват да я купиш.
А ти, забравил миналото, както
и с утрешния ден не си наясно,
поемеш ли на риска по дъгата -
ще се сдобиеш с ризата си тясна.
© Любен Стефанов All rights reserved.
