17 may 2007, 9:56

Тържище

  Poesía
724 0 1
В тържище безславно, шумно, евтино,
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.

На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна  и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.

Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За да сбъднеш в действителност някоя мечта, няма начин, трябва да се спазариш и да проДадеш нещо от себе си. Права си, че животът е тържище...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...