Тържище
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.
На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.
Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Todos los derechos reservados