May 17, 2007, 9:56 AM

Тържище

  Poetry
720 0 1
В тържище безславно, шумно, евтино,
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.

На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна  и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.

Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да сбъднеш в действителност някоя мечта, няма начин, трябва да се спазариш и да проДадеш нещо от себе си. Права си, че животът е тържище...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...