17 мая 2007 г., 09:56
Тържище
В тържище безславно, шумно, евтино,
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.
На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.
Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?
се е претворила жаждата ни за мечти,
изчезнал е горчиво-сладкият вкус на вино,
заменен от сладникави трохи.
На ти мъничко любов и остатъци от живот,
дай ми длан силна и парче споделен смях,
не искай звезди от небесния свод.
Очите ми са пустош, достатъчно видях.
Какви скъперници, не, сиромаси сме станали дори,
крещящо-молещи се за слънчева топлина,
а криещи сетлината на утринните си лъчи.
Как тогава да превърнем пустошта в зеленина?
© Деница Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За да сбъднеш в действителност някоя мечта, няма начин, трябва да се спазариш и да проДадеш нещо от себе си. Права си, че животът е тържище...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
