6 mar 2013, 23:29

Търкалящ се камък 

  Poesía
638 0 1
На бойното поле съм пак
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта.
Животът ми дотук не струва.
Какво остана занапред.
Чертаеха ми славно бъдеще.
Пък то се пръкнах - ни воин,
ни поет.
Ала държа еднакво здраво
меч и молив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??