Търкалящ се камък
843
0
1
На бойното поле съм пак
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта.
Животът ми дотук не струва.
Какво остана занапред.
Чертаеха ми славно бъдеще.
Пък то се пръкнах - ни воин,
ни поет.
Ала държа еднакво здраво
меч и молив.
Улавям и живея всеки порив.
И ако съм крив и неудобен,
недооформен и малко недодялан.
То е, защото съм още груб, голям
и твърде ръбест.
Търкалящ се камък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados
