22 oct 2022, 12:22

Търнавски сбор (събор)

  Poesía
526 2 8

Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село

Едно селце празнува днес.

Събира своите чеда.

Прииждат даже от чужбина

роднини близки и далечни

да споделят една софра.

Зове ги коренът, кръвта…

Живот… така ги разпиля,

разпръсна ги по вси страни

да следват своите мечти,

да дирят светли бъднини.

Завръщат се с любов в сърцето.

Сълзи от обич, топлина,

в очи - искряща ведрина.

Прегръщат трепетно ръцете,

пулсират в щастие душите

и всеки дири спомен свиден,

да сподели с далечен, с ближен.

Площадът пъстър, натъкмен,

очаква празника свещен.

Памук от захар и петлета,

стрелбища, люлки на въжета,

дрънкулки разни, чудеса

зоват търнавските деца.

Ех, празник е - търнавски сбор,

глъч радостен във всеки двор.

Търнава, село с дух и плам,

на българското светъл храм.

Търнавчани, бъдете здрави!

Пазете с чест и бит, и нрави.

В дома ви благодат да бъде!

Търнава нека да пребъде!

Ромашка, 22.10.2022г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...