1 nov 2019, 17:51

Търпението свърши! 

  Poesía » De amor, Filosófica
465 3 1

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше.
(Търпението свърши.) Няма милост.
Да беше страшна болест да изстрадаш,
а то... любов, като мъртвешки вирус...
Преглъщайте си жлъчните лъжи
и грозното, коварно лицемерие!
Свалил Ви бих аз всичките звезди,
но в мрака трябва нещо да ви свети...
За толкоз малодушие не иде Видовден.
Аз вярвам само в лични отмъщения.
А Господ е забравил. (Според мен),
в живота, че не давам опрощения...
Спестете си морала и клишетата!
(Обувките ми адски ще убиват.)
Пирувайте сега, да хващат клетвите,
че после с мойте болки ще умирате...


(Стихопат.)

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??