Nov 1, 2019, 5:51 PM

Търпението свърши! 

  Poetry » Love, Phylosophy
481 3 1

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше.
(Търпението свърши.) Няма милост.
Да беше страшна болест да изстрадаш,
а то... любов, като мъртвешки вирус...
Преглъщайте си жлъчните лъжи
и грозното, коварно лицемерие!
Свалил Ви бих аз всичките звезди,
но в мрака трябва нещо да ви свети...
За толкоз малодушие не иде Видовден.
Аз вярвам само в лични отмъщения.
А Господ е забравил. (Според мен),
в живота, че не давам опрощения...
Спестете си морала и клишетата!
(Обувките ми адски ще убиват.)
Пирувайте сега, да хващат клетвите,
че после с мойте болки ще умирате...


(Стихопат.)

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??