28 mar 2020, 15:45

Търсене

612 0 0

Зелен килим от пролетно ухание,

а хоризонтът – взрив от светлина.

Неясен шепот на вълни – послание,

изпратено от приказна страна?

 

В отчаян порив, търсейки спасение,

отскубвам се от старото си ‘Аз’

с надежда тръгвам след това видение

в пътуване без карта и компас.

 

Захвърлил дрехата от недоверие,

прегръщам неизвестността.

Нашепват ми старинните поверия:

‘Върви! Върви! Дори накрай света!’

 

Уви, след дни и нощи на стремление,

безжалостната истина прозрях:

Все тъй далеч е моето видение,

а стигнал съм, отгдето тръгнал бях.

 

А грееше то все тъй недостижимо,

далечен блян от светлина излят;

един урок за моята наивност

и присмех върху моя кръгъл свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Данчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....