Зелен килим от пролетно ухание,

а хоризонтът – взрив от светлина.

Неясен шепот на вълни – послание,

изпратено от приказна страна?

В отчаян порив, търсейки спасение,

отскубвам се от старото си ‘Аз’

с надежда тръгвам след това видение

в пътуване без карта и компас.

Захвърлил дрехата от недоверие,

прегръщам неизвестността.

Нашепват ми старинните поверия:

‘Върви! Върви! Дори накрай света!’

Уви, след дни и нощи на стремление,

безжалостната истина прозрях:

Все тъй далеч е моето видение,

а стигнал съм, отгдето тръгнал бях.

А грееше то все тъй недостижимо,

далечен блян от светлина излят;

един урок за моята наивност

и присмех върху моя кръгъл свят.