28 мар. 2020 г., 15:45

Търсене

603 0 0

Зелен килим от пролетно ухание,

а хоризонтът – взрив от светлина.

Неясен шепот на вълни – послание,

изпратено от приказна страна?

 

В отчаян порив, търсейки спасение,

отскубвам се от старото си ‘Аз’

с надежда тръгвам след това видение

в пътуване без карта и компас.

 

Захвърлил дрехата от недоверие,

прегръщам неизвестността.

Нашепват ми старинните поверия:

‘Върви! Върви! Дори накрай света!’

 

Уви, след дни и нощи на стремление,

безжалостната истина прозрях:

Все тъй далеч е моето видение,

а стигнал съм, отгдето тръгнал бях.

 

А грееше то все тъй недостижимо,

далечен блян от светлина излят;

един урок за моята наивност

и присмех върху моя кръгъл свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...