28 dic 2010, 14:04

Търсещ

864 0 3

Аз се лутам и търся надежда

в лабиринта ти, тайнство живот!

Кръстопът, спирам се и поглеждам,

търся “изход”, а надписи: “вход”.

Като кон съм, вършеещ хармана,

впримчен здраво от силни мъже.

Кръг след кръг, синевата ме мами,

ала струна е мойто въже.

Струна тънка, протяжно звучаща,

с вопъл тъжен, отчаян и див,

струна тънка, за помощ зовяща,

зазвучала всред хора фалшив.

На краката ми - мощни копита,

стъпват тежко по земната плът,

а под тях - плява жълта, пропита

с дъх на ялова, гниеща смърт.

И отново се лутам с надежда

в лабиринта ти, тайнство живот.

Кръстопът, спирам пак и поглеждам:

няма изход, навсякъде - вход!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...