Търсещ
Аз се лутам и търся надежда
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана,
впримчен здраво от силни мъже.
Кръг след кръг, синевата ме мами,
ала струна е мойто въже.
Струна тънка, протяжно звучаща,
с вопъл тъжен, отчаян и див,
струна тънка, за помощ зовяща,
зазвучала всред хора фалшив.
На краката ми - мощни копита,
стъпват тежко по земната плът,
а под тях - плява жълта, пропита
с дъх на ялова, гниеща смърт.
И отново се лутам с надежда
в лабиринта ти, тайнство живот.
Кръстопът, спирам пак и поглеждам:
няма изход, навсякъде - вход!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Поздрави!