angelbard (Ангел Филипов)
271 300
28.12.2010 г., 14:04 ч.

Търсещ 

  Поезия » Философска
644 0 3

Аз се лутам и търся надежда

в лабиринта ти, тайнство живот!

Кръстопът, спирам се и поглеждам,

търся “изход”, а надписи: “вход”.

Като кон съм, вършеещ хармана,

впримчен здраво от силни мъже.

Кръг след кръг, синевата ме мами,

ала струна е мойто въже.

Струна тънка, протяжно звучаща,

с вопъл тъжен, отчаян и див,

струна тънка, за помощ зовяща,

зазвучала всред хора фалшив.

На краката ми - мощни копита,

стъпват тежко по земната плът,

а под тях - плява жълта, пропита

с дъх на ялова, гниеща смърт.

И отново се лутам с надежда

в лабиринта ти, тайнство живот.

Кръстопът, спирам пак и поглеждам:

няма изход, навсякъде - вход!

© Ангел Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??