13 ago 2017, 2:13

Търсещ любов

  Poesía
1K 0 1

Търся една истинска любов, 
далеч от светлините на прожекторите, 
далеч от търсената слава и пари. 
Търся, тази, която ще ме обича 
това което съм аз. 
По пътя пълен със блудници, 
оглеждам се и надеждата бавничко умира. 
Ще се появили тази, 
която да се отличава от тълпата? 
Пътя дълъг е, 
времето минава 
бавно остарявам 
живота остава белези по тялото ми. 
Сърцето ми мечта още веднъж в живота си 
да се почувства живо, 
да препуска от любов 
и да се опита отново да излезе от гръдния ми кош. 
Сърцето тихичко чака своя миг, 
знаейки че той ще дойде 
или поне му се иска да го вярва. 
И всичко преминава, 
болката лекичко ме натъжава, 
но по-добре сам да съм 
от колкото с някоя която да не съживява...
тръпката в моето сърце.
Сърцето тихичко, чака своя миг...


Б. Димитров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...