Търся една истинска любов, 
далеч от светлините на прожекторите, 
далеч от търсената слава и пари. 
Търся, тази, която ще ме обича 
това което съм аз. 
По пътя пълен със блудници, 
оглеждам се и надеждата бавничко умира. 
Ще се появили тази, 
която да се отличава от тълпата? 
Пътя дълъг е, 
времето минава 
бавно остарявам 
живота остава белези по тялото ми. 
Сърцето ми мечта още веднъж в живота си 
да се почувства живо, 
да препуска от любов 
и да се опита отново да излезе от гръдния ми кош. 
Сърцето тихичко чака своя миг, 
знаейки че той ще дойде 
или поне му се иска да го вярва. 
И всичко преминава, 
болката лекичко ме натъжава, 
но по-добре сам да съм 
от колкото с някоя която да не съживява...
тръпката в моето сърце.
Сърцето тихичко, чака своя миг...

Б. Димитров