13 авг. 2017 г., 02:13

Търсещ любов

1.1K 0 1

Търся една истинска любов, 
далеч от светлините на прожекторите, 
далеч от търсената слава и пари. 
Търся, тази, която ще ме обича 
това което съм аз. 
По пътя пълен със блудници, 
оглеждам се и надеждата бавничко умира. 
Ще се появили тази, 
която да се отличава от тълпата? 
Пътя дълъг е, 
времето минава 
бавно остарявам 
живота остава белези по тялото ми. 
Сърцето ми мечта още веднъж в живота си 
да се почувства живо, 
да препуска от любов 
и да се опита отново да излезе от гръдния ми кош. 
Сърцето тихичко чака своя миг, 
знаейки че той ще дойде 
или поне му се иска да го вярва. 
И всичко преминава, 
болката лекичко ме натъжава, 
но по-добре сам да съм 
от колкото с някоя която да не съживява...
тръпката в моето сърце.
Сърцето тихичко, чака своя миг...


Б. Димитров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...