Aug 13, 2017, 2:13 AM

Търсещ любов

  Poetry
1K 0 1

Търся една истинска любов, 
далеч от светлините на прожекторите, 
далеч от търсената слава и пари. 
Търся, тази, която ще ме обича 
това което съм аз. 
По пътя пълен със блудници, 
оглеждам се и надеждата бавничко умира. 
Ще се появили тази, 
която да се отличава от тълпата? 
Пътя дълъг е, 
времето минава 
бавно остарявам 
живота остава белези по тялото ми. 
Сърцето ми мечта още веднъж в живота си 
да се почувства живо, 
да препуска от любов 
и да се опита отново да излезе от гръдния ми кош. 
Сърцето тихичко чака своя миг, 
знаейки че той ще дойде 
или поне му се иска да го вярва. 
И всичко преминава, 
болката лекичко ме натъжава, 
но по-добре сам да съм 
от колкото с някоя която да не съживява...
тръпката в моето сърце.
Сърцето тихичко, чака своя миг...


Б. Димитров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...