2 nov 2014, 18:01

Търси се...

  Poesía
1K 1 0

Предричат бедите ми

какво да напиша...

Дълбоко в гърдите 

чудовище диша.

Натъмно оставено

е тихо, спокойно.

От мен е забравено,

далеч е от хората...

Недостъпно за времето,

неуязвимо за него,

превръща се в бремето,

а по устните неми

тръпка премина...

но не и стенание.

Тя е пак невредима

и без упование.

Душата си там я оставих -

на хладно.

Излиза отбраната,

нея - я няма...

Там ще проспива 

вековният мрак,

а аз ще наливам

искри или прах...

Сърцето ми дебне 

с горчиво проклятие,

със страх да посегне -

да хване следата и.

Мъката нежна

за днес остави

а утре небрежно

очи отвори:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...