Предричат бедите ми
какво да напиша...
Дълбоко в гърдите
чудовище диша.
Натъмно оставено
е тихо, спокойно.
От мен е забравено,
далеч е от хората...
Недостъпно за времето,
неуязвимо за него,
превръща се в бремето,
а по устните неми
тръпка премина...
но не и стенание.
Тя е пак невредима
и без упование.
Душата си там я оставих -
на хладно.
Излиза отбраната,
нея - я няма...
Там ще проспива
вековният мрак,
а аз ще наливам
искри или прах...
Сърцето ми дебне
с горчиво проклятие,
със страх да посегне -
да хване следата и.
Мъката нежна
за днес остави
а утре небрежно
очи отвори:)
© Полина димова Всички права запазени