Предричат бедите ми

какво да напиша...

Дълбоко в гърдите 

чудовище диша.

Натъмно оставено

е тихо, спокойно.

От мен е забравено,

далеч е от хората...

Недостъпно за времето,

неуязвимо за него,

превръща се в бремето,

а по устните неми

тръпка премина...

но не и стенание.

Тя е пак невредима

и без упование.

Душата си там я оставих -

на хладно.

Излиза отбраната,

нея - я няма...

Там ще проспива 

вековният мрак,

а аз ще наливам

искри или прах...

Сърцето ми дебне 

с горчиво проклятие,

със страх да посегне -

да хване следата и.

Мъката нежна

за днес остави

а утре небрежно

очи отвори:)