Търси се Армагедон

23 ago 2024, 13:10

Poesía » Filosófica

134 1 2

В каква лакомия пословична

е потънал човешкия род!

Обвинява животни - в чудовища,

а душата си храни със зло...

И пирува, вторачил се в чашата,

сякаш целия свят му събира.

Ни от Бог, ни от Дявол се плаши.

Не зачева живот, а убива...

Гордо маха със блажната вилица

пред очите на гладния скитник,

който влачи и с малкото силица

своя дом - два кашона в количка...

А свирачи - безспирно, с охота

се надуват пред наш'та идилия,

сякаш тази Вселена е нота

в най-бездарното петолиние...

И не спира човек - веселбата.

Уж ръцете към Господ протяга,

а живее от дата до дата -

за бутилка, цигари и... хляба.

Няма кой да попитаме вече -

докога ще ни стигне храната,

и дали ще сме вечно обречени

на подобен душевен глад...

Ще даде мъдър отговор времето,

на така отчаяната природа,

че когато блъсне Земята по темето,

ще роди новата си порода...

©тихопат.

Данаил Антонов

22.08.2024

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

diesto (Данаил Антонов)

2024-08-24T11:00:29+03:00

Както и ти - мен! Благодаря ти! 🙂
ИнаКалина

2024-08-24T06:02:24+03:00

сякаш тази Вселена е нота
в най-бездарното петолиние...
Количките станаха като влакчето на ужасите и пресичат с предимство на забранени зони, носейки на гръб тежката администрация - разбра ме