diesto (Данаил Антонов)
1039 617
23.08.2024 г., 13:10 ч.

Търси се Армагедон 

  Поезия » Философска
133 1 2

В каква лакомия пословична

е потънал човешкия род! 

Обвинява животни - в чудовища,

а душата си храни със зло... 

И пирува, вторачил се в чашата,

сякаш целия свят му събира. 

Ни от Бог, ни от Дявол се плаши. 

Не зачева живот, а убива... 

Гордо маха със блажната вилица 

пред очите на гладния скитник, 

който влачи и с малкото силица 

своя дом - два кашона в количка... 

А свирачи - безспирно, с охота

се надуват пред наш'та идилия, 

сякаш тази Вселена е нота

в най-бездарното петолиние... 

И не спира човек - веселбата.

Уж ръцете към Господ протяга, 

а живее от дата до дата - 

за бутилка, цигари и... хляба. 

Няма кой да попитаме вече - 

докога ще ни стигне храната, 

и дали ще сме вечно обречени 

на подобен душевен глад... 

Ще даде мъдър отговор времето, 

на така отчаяната природа, 

че когато блъсне Земята по темето, 

ще роди новата си порода... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.08.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както и ти - мен! Благодаря ти! 🙂
  • сякаш тази Вселена е нота
    в най-бездарното петолиние...
    Количките станаха като влакчето на ужасите и пресичат с предимство на забранени зони, носейки на гръб тежката администрация - разбра ме
Предложения
: ??:??