Търси се Армагедон
В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата,
сякаш целия свят му събира.
Ни от Бог, ни от Дявол се плаши.
Не зачева живот, а убива...
Гордо маха със блажната вилица
пред очите на гладния скитник,
който влачи и с малкото силица
своя дом - два кашона в количка...
А свирачи - безспирно, с охота
се надуват пред наш'та идилия,
сякаш тази Вселена е нота
в най-бездарното петолиние...
И не спира човек - веселбата.
Уж ръцете към Господ протяга,
а живее от дата до дата -
за бутилка, цигари и... хляба.
Няма кой да попитаме вече -
докога ще ни стигне храната,
и дали ще сме вечно обречени
на подобен душевен глад...
Ще даде мъдър отговор времето,
на така отчаяната природа,
че когато блъсне Земята по темето,
ще роди новата си порода...
©тихопат.
Данаил Антонов
22.08.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
