18 abr 2004, 12:30

Търся те

  Poesía
2.1K 0 3
Безсънния грях на оковите
разделили обич със стон,
нощният крясък на совите
над празния, тъмния дом...
Всичко е някак си сиво,
стенат във мрака стени.
Северен вятър изтрива
спомени, страсти, мечти...
Бури подмятат живота ни
като листо в океан,
бездни, пропасти, вопли,
лудост, безволие, срам.
Търся в тъмата светлик,
търся лицето ти в мрака,
онзи момент многолик
избухващ от огън очакван.
Думи от ласки в мълчание,
рими от пръсти отронени,
устни в трептящи желания...
Спомени, спомени, спомени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...