18 abr 2004, 12:30

Търся те

  Poesía
2.1K 0 3
Безсънния грях на оковите
разделили обич със стон,
нощният крясък на совите
над празния, тъмния дом...
Всичко е някак си сиво,
стенат във мрака стени.
Северен вятър изтрива
спомени, страсти, мечти...
Бури подмятат живота ни
като листо в океан,
бездни, пропасти, вопли,
лудост, безволие, срам.
Търся в тъмата светлик,
търся лицето ти в мрака,
онзи момент многолик
избухващ от огън очакван.
Думи от ласки в мълчание,
рими от пръсти отронени,
устни в трептящи желания...
Спомени, спомени, спомени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...