18 апр. 2004 г., 12:30

Търся те

2.1K 0 3
Безсънния грях на оковите
разделили обич със стон,
нощният крясък на совите
над празния, тъмния дом...
Всичко е някак си сиво,
стенат във мрака стени.
Северен вятър изтрива
спомени, страсти, мечти...
Бури подмятат живота ни
като листо в океан,
бездни, пропасти, вопли,
лудост, безволие, срам.
Търся в тъмата светлик,
търся лицето ти в мрака,
онзи момент многолик
избухващ от огън очакван.
Думи от ласки в мълчание,
рими от пръсти отронени,
устни в трептящи желания...
Спомени, спомени, спомени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...