16 ene 2008, 8:57

Търся те...

1.9K 0 32

Търсих те наяве,

търсих те насън...

Плаках със луната

в нощите безсънни...

Къде ли не летяха

моите мечти?

Къде ли не те виках,

за да дойдеш ти?

Но вместо тебе идваше

пияна самота

и падаше в нозете

на моята съдба...

Но тази нощ сънувах

един вълшебен сън,

че стихове прописах

и ти ме чакаш вън.

Отворила вратата

на мойта суета

с огърлица от рими

с най-топлата ръка.

Реших съня да сбъдна,

срама си аз разбих.

И ето ме при вас

със първия си стих...

 

P. S. Приятели. Най-случайно открих сайта ви, след като гледах преди дни репортажа по БТВ. Никога не съм писал стихове, нито съм чел поезия. Тази нощ сънувах, че открих тук своята любима в сайта. И написах нещо, което едва ли може да се коментира. Зная, че не е добро, но всички вас ви поздравявам за прекрасните стихове, които прочетох днес тук за пръв път. Май започвам да обичам поезията...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Справяш се чудесно и успех в търсенето! Сърдечни поздрави!
  • Отново и отново ви благодаря...Много сте мили....
  • Позволи ми да те поздравя за добре дошъл, марак и позакъсняла!
    Стиха ти е красив и много искрен...
    Пожелавам ти да намериш това, което търсиш!
  • Напротив... Стиха ти е много добър! Като за първи...
    Поздрав от мен и добре дошъл!
  • Добре дошъл в "Откровения". Това като за първи стих изобщо не е лошо. Пожелавам ти да четеш все повече поезия и да се усъвършенстваш като поет, а също така и наистина да намериш своята любима, ако не във този сайт, поне в същото поприще, защото няма по-хубаво наещо от това когато ти си поет и твоята полвинка да е също поет, защото така мислите по един и същи начин

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...