Търся те...
Търсих те наяве,
търсих те насън...
Плаках със луната
в нощите безсънни...
Къде ли не летяха
моите мечти?
Къде ли не те виках,
за да дойдеш ти?
Но вместо тебе идваше
пияна самота
и падаше в нозете
на моята съдба...
Но тази нощ сънувах
един вълшебен сън,
че стихове прописах
и ти ме чакаш вън.
Отворила вратата
на мойта суета
с огърлица от рими
с най-топлата ръка.
Реших съня да сбъдна,
срама си аз разбих.
И ето ме при вас
със първия си стих...
P. S. Приятели. Най-случайно открих сайта ви, след като гледах преди дни репортажа по БТВ. Никога не съм писал стихове, нито съм чел поезия. Тази нощ сънувах, че открих тук своята любима в сайта. И написах нещо, което едва ли може да се коментира. Зная, че не е добро, но всички вас ви поздравявам за прекрасните стихове, които прочетох днес тук за пръв път. Май започвам да обичам поезията...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Колев Все права защищены
Сърдечни поздрави!
