Търся те...
Търсих те наяве,
търсих те насън...
Плаках със луната
в нощите безсънни...
Къде ли не летяха
моите мечти?
Къде ли не те виках,
за да дойдеш ти?
Но вместо тебе идваше
пияна самота
и падаше в нозете
на моята съдба...
Но тази нощ сънувах
един вълшебен сън,
че стихове прописах
и ти ме чакаш вън.
Отворила вратата
на мойта суета
с огърлица от рими
с най-топлата ръка.
Реших съня да сбъдна,
срама си аз разбих.
И ето ме при вас
със първия си стих...
P. S. Приятели. Най-случайно открих сайта ви, след като гледах преди дни репортажа по БТВ. Никога не съм писал стихове, нито съм чел поезия. Тази нощ сънувах, че открих тук своята любима в сайта. И написах нещо, което едва ли може да се коментира. Зная, че не е добро, но всички вас ви поздравявам за прекрасните стихове, които прочетох днес тук за пръв път. Май започвам да обичам поезията...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Колев Всички права запазени
Сърдечни поздрави!
