От зората на времето те помня.

И от зората на времето те търся.

Бродим през различните вселени,

съдбата сбира ни 

и ни разделя.

Срещах те, целувах те 

и после пак те губех.

Или пък беше с някой друг.

В очите ти потъвах 

луд по теб..

И в сълзите ти се давех.

Ние сме двама пътници

във времето,

а душите ни се помнят

от памтивека.

Когато те намеря, знам,

че пак ще те загубя.

Тъй сме наречени от Бог.

Да се търсим и намираме.

Да плачем ,когато сме щастливи.

Когато сме тъжни да се смеем.

Ние сме две души

обречени една на друга.

Странници сме сред 

мрака и звездите.

И знам,че дори и да те губя,

пак ще те намеря в някоя 

Вселена.