От зората на времето те помня.
И от зората на времето те търся.
Бродим през различните вселени,
съдбата сбира ни
и ни разделя.
Срещах те, целувах те
и после пак те губех.
Или пък беше с някой друг.
В очите ти потъвах
луд по теб..
И в сълзите ти се давех.
Ние сме двама пътници
във времето,
а душите ни се помнят
от памтивека.
Когато те намеря, знам,
че пак ще те загубя.
Тъй сме наречени от Бог.
Да се търсим и намираме.
Да плачем ,когато сме щастливи.
Когато сме тъжни да се смеем.
Ние сме две души
обречени една на друга.
Странници сме сред
мрака и звездите.
И знам,че дори и да те губя,
пак ще те намеря в някоя
Вселена.
© Живко Делчев Всички права запазени