May 22, 2024, 1:58 PM

Търся те

  Poetry » Love
430 0 0

От зората на времето те помня.

И от зората на времето те търся.

Бродим през различните вселени,

съдбата сбира ни 

и ни разделя.

Срещах те, целувах те 

и после пак те губех.

Или пък беше с някой друг.

В очите ти потъвах 

луд по теб..

И в сълзите ти се давех.

Ние сме двама пътници

във времето,

а душите ни се помнят

от памтивека.

Когато те намеря, знам,

че пак ще те загубя.

Тъй сме наречени от Бог.

Да се търсим и намираме.

Да плачем ,когато сме щастливи.

Когато сме тъжни да се смеем.

Ние сме две души

обречени една на друга.

Странници сме сред 

мрака и звездите.

И знам,че дори и да те губя,

пак ще те намеря в някоя 

Вселена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...