27 nov 2010, 19:43

Тътен от раздяла

996 0 15

Трудна прегръдка.

Тъгата тъче некролози.

Тихо изстрелва

Торпедната есен сълзи.

Трепетно чакаш

Тя да поиска отсрочка.

Тигрова милост!

Трицветен, дъхът ти пълзи.

Той приближава.

Танцът с копита и саби.

Тайна надежда!

Твоята падна от страх.

Тичам към себе си.

Твърдост градя, но със слабост.

Трети тризъбец!

Тик на Смъртта... Оживях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, бравото с намигване ли е? Поне видях, че човечето ми намигна!
    Изпращам ти неделни усмивки!
  • аууууу...браво
  • Много ценя твоето браво, Седем! Защото си висока летва и е по-лесно да минем под нея. Желая ти творчески полети!
  • Великолепно изпълнение
    Браво Мария!
  • Ели, твоят коментар изключително много ме зарадва! Не заради похвалите в него, отправени към мен, а защото си още много млада, но си осъзнала, че има разлика между писане на стихове и поезия. Аплодирам те още и за това, че си разбрала защо авторът трябва да търси разнообразие в темите, в начина им на изграждани и поднасяне! Изпращам ти прегръдка с възторжени майчински чувства, мило момиче!

    Мев, глътката свеж въздух е нужна на всички, дори и на птиците от твоите великолепни снимки, за да продължат полета си! Благодаря ти, че се спираш пред моята поезия! Дано намираш в нея своята глътка въздух!

    Роси, благодаря за сърдечните ти поздрави! Радвам ти се винаги, като те видя пред моите стихове!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...