27 nov 2010, 19:43

Тътен от раздяла

997 0 15

Трудна прегръдка.

Тъгата тъче некролози.

Тихо изстрелва

Торпедната есен сълзи.

Трепетно чакаш

Тя да поиска отсрочка.

Тигрова милост!

Трицветен, дъхът ти пълзи.

Той приближава.

Танцът с копита и саби.

Тайна надежда!

Твоята падна от страх.

Тичам към себе си.

Твърдост градя, но със слабост.

Трети тризъбец!

Тик на Смъртта... Оживях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ники, бравото с намигване ли е? Поне видях, че човечето ми намигна!
    Изпращам ти неделни усмивки!
  • аууууу...браво
  • Много ценя твоето браво, Седем! Защото си висока летва и е по-лесно да минем под нея. Желая ти творчески полети!
  • Великолепно изпълнение
    Браво Мария!
  • Ели, твоят коментар изключително много ме зарадва! Не заради похвалите в него, отправени към мен, а защото си още много млада, но си осъзнала, че има разлика между писане на стихове и поезия. Аплодирам те още и за това, че си разбрала защо авторът трябва да търси разнообразие в темите, в начина им на изграждани и поднасяне! Изпращам ти прегръдка с възторжени майчински чувства, мило момиче!

    Мев, глътката свеж въздух е нужна на всички, дори и на птиците от твоите великолепни снимки, за да продължат полета си! Благодаря ти, че се спираш пред моята поезия! Дано намираш в нея своята глътка въздух!

    Роси, благодаря за сърдечните ти поздрави! Радвам ти се винаги, като те видя пред моите стихове!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...