27 нояб. 2010 г., 19:43

Тътен от раздяла

998 0 15

Трудна прегръдка.

Тъгата тъче некролози.

Тихо изстрелва

Торпедната есен сълзи.

Трепетно чакаш

Тя да поиска отсрочка.

Тигрова милост!

Трицветен, дъхът ти пълзи.

Той приближава.

Танцът с копита и саби.

Тайна надежда!

Твоята падна от страх.

Тичам към себе си.

Твърдост градя, но със слабост.

Трети тризъбец!

Тик на Смъртта... Оживях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ники, бравото с намигване ли е? Поне видях, че човечето ми намигна!
    Изпращам ти неделни усмивки!
  • аууууу...браво
  • Много ценя твоето браво, Седем! Защото си висока летва и е по-лесно да минем под нея. Желая ти творчески полети!
  • Великолепно изпълнение
    Браво Мария!
  • Ели, твоят коментар изключително много ме зарадва! Не заради похвалите в него, отправени към мен, а защото си още много млада, но си осъзнала, че има разлика между писане на стихове и поезия. Аплодирам те още и за това, че си разбрала защо авторът трябва да търси разнообразие в темите, в начина им на изграждани и поднасяне! Изпращам ти прегръдка с възторжени майчински чувства, мило момиче!

    Мев, глътката свеж въздух е нужна на всички, дори и на птиците от твоите великолепни снимки, за да продължат полета си! Благодаря ти, че се спираш пред моята поезия! Дано намираш в нея своята глътка въздух!

    Роси, благодаря за сърдечните ти поздрави! Радвам ти се винаги, като те видя пред моите стихове!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...