17 ago 2016, 23:32

Тюфлеци

  Poesía » Otra
1.1K 2 9

Obra no adecuada para menores de 18 años

ТЮФЛЕЦИ

 

Бил съм пияница...Бил съм пройдоха...
Не съм се оженил. Проиграл съм живота.
На комар съм залагал последната кинта.
В джоба съм нямал дори и стотинка...

 

Такива ги чувам от разни човеци,
от разни ,,загрижени,, за мене тюфлеци,
които от своята мишешка дупка,
не са помирисвали истинска п*тка!

 

Които за своята дребна заплата,
с готовност поглъщат на шефа ,,лайната,,.
За които достойнство е дума-чуждица
и гладни облизват свойта паница!

 

Които от радост умират, когато,
съседът нагази в дълбокото блато.
А на викът му за помощ, човешка пионка,
лицемерно подава изсъхнала клонка.

 

На такива ще кажа да си гледат живота!
Да се крият във дупките... Да си пазят хомота!
На живота си аз ще подреждам мозайката,
а вие тюфлеци...Е*ете си майката!

 

Емил Стоянов
26.07.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Убиваш с думи,Емо,убиваш!
  • Всеки да си живей живота и да не дава лицемерно съвети. на другите!
  • Благодаря ви приятели. Важното е, че има и много истински и достойни хора. Те тюфлеците няма да се свършат, но аз се научих да ги игнорирам. Много ми е добре така. Поздрави на всички ви.
  • Аплодирам, прекрасна житейска философия. С много хъс и много плам си теглил м...ната на всички онези сложили маска на ангели. Поздравления!
  • Много зле звучи, първо да погледнем себе си..., за да не се почувстваме някак глупаво - също както е казал руснака..., "Еби си мать, сказал солдат и продолжил е.ат"...!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...