Времето лети и годините бързо отминават,
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада.
Отнетите съдби крещят, запустели, унищожени.
Клетви отпращат към небето - лястовици без гнезда.
Скитам, връщам се - спомените горят, мястото,
където бях щастлива вече е прах.
И безброй улици преплетох, градове сменях, чаках,
чакам още клаксонът на Вентото да извести, че връщам се у дома.
Там, където спомените са чисти, там, където се роди любовта - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse