У дома
863
0
0
Ще дойде ли ден?
Душата ми – окаляна птица
да полети с бели превързани криле;
да лети, да прелита,
през бездни кошмарни, през нощи…
Ще дойде ли ден?
Да протегна натежала десница;
да усетя до мен туй, що цял живот ме зове,
туй, що нивга не пита:
„Пътя помниш ли още?”…
Ще дойде ли ден?
Майчин поглед – от обич искрица
да ме сгрее, несгрята от чужди студове.
Да останат горчива глътка отпита
далечни безсънните нощи.
Ще дойде ли ден…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нони Феркова Todos los derechos reservados
