У дома
858
0
0
Ще дойде ли ден?
Душата ми – окаляна птица
да полети с бели превързани криле;
да лети, да прелита,
през бездни кошмарни, през нощи…
Ще дойде ли ден?
Да протегна натежала десница;
да усетя до мен туй, що цял живот ме зове,
туй, що нивга не пита:
„Пътя помниш ли още?”…
Ще дойде ли ден?
Майчин поглед – от обич искрица
да ме сгрее, несгрята от чужди студове.
Да останат горчива глътка отпита
далечни безсънните нощи.
Ще дойде ли ден…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нони Феркова Всички права запазени
