Ще дойде ли ден?

Душата ми – окаляна птица

да полети с бели превързани криле;

да лети, да прелита,

през бездни кошмарни, през нощи…

Ще дойде ли ден?

Да протегна натежала десница;

да усетя до мен туй, що цял живот ме зове,

туй, що нивга не пита:

„Пътя помниш ли още?”…

Ще дойде ли ден?

Майчин поглед – от обич искрица

да ме сгрее, несгрята от чужди студове.

Да останат горчива глътка отпита

далечни безсънните нощи.

Ще дойде ли ден…