13 may 2014, 22:47

У дома на гости

  Poesía
546 0 0

Пристигнах. В двора ме чака

игривият Леси и познато лае,

към вратата радостно изплака,

че съм тук – трябва да се знае!

 

На печката любимото ястие –

топло, приготвено с любов,

в бутилка – ракия за щастие,

гроздова – от домашен сорт.

 

Тук свободата е ограничена

и времето е съвсем скромно,

младостта е почти заличена –

два адреса, а сърце бездомно.

 

Живея там, но тук се родих

и върха на живота обикнах,

за корените пиша този стих –

в тази земя някога поникнах.

 

Тръгвам. От масата взимам

и последната чаша допивам,

и винаги, когато време имам,

у дома на гости ще отивам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...