Пристигнах. В двора ме чака
игривият Леси и познато лае,
към вратата радостно изплака,
че съм тук – трябва да се знае!
На печката любимото ястие –
топло, приготвено с любов,
в бутилка – ракия за щастие,
гроздова – от домашен сорт.
Тук свободата е ограничена
и времето е съвсем скромно,
младостта е почти заличена –
два адреса, а сърце бездомно. ...