13.05.2014 г., 22:47

У дома на гости

544 0 0

Пристигнах. В двора ме чака

игривият Леси и познато лае,

към вратата радостно изплака,

че съм тук – трябва да се знае!

 

На печката любимото ястие –

топло, приготвено с любов,

в бутилка – ракия за щастие,

гроздова – от домашен сорт.

 

Тук свободата е ограничена

и времето е съвсем скромно,

младостта е почти заличена –

два адреса, а сърце бездомно.

 

Живея там, но тук се родих

и върха на живота обикнах,

за корените пиша този стих –

в тази земя някога поникнах.

 

Тръгвам. От масата взимам

и последната чаша допивам,

и винаги, когато време имам,

у дома на гости ще отивам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...