17 abr 2011, 15:16

Убиец и баща

  Poesía » Otra
636 0 3

На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!

Ограбваше, убиваше и палеше,
и правеше го само за пари,
но съвестта отвътре не изгаряше...
а щом убиваше, не трепваше дори!

И после идваше си вкъщи, вечно морен,
целуваше си малките деца,
отпиваше от алкохола животворен,
после прегръщаше и своята жена...

Полагаше изтръпнало си тяло
на мекото, приветливо легло,
завиваше се с топло одеяло
и в миг заспиваше, дори отнел живот!

Ала един четвъртък беше по-различен,
мъжът бе в къщата на някаква жена,
да вземе трябваше бижутата, парите...
но изненадващо жената се прибра...

Тя беше възрастна и имаше си внуци,
стените беше окачила с техни снимки,
ала във тоз' четвъртък беше чула звуци
от влезлите ù във дома бандити...

Замръзна в миг жената до вратата,
а той се приближи със остър нож
и заповяда ù да си затваряла устата -
и без това живеела в разкош...

Ала сърцето ù, уви, не издържало,
прескочило уплашено в страха,
и в тоя миг безжизненото тяло
пронизал ножът остър на мъжа...

Оцапали се с кръв ръцете груби,
набързо мушнал някъде трупа,
отишъл в кухнята, до мивката, измил се,
а после си потеглил към дома...

Прибрал се късно, седнал да вечеря,
забравил вече бил за таз' жена,
стъмнило се, тогава свойта челяд
убиецът приспал с целувка на баща!

И легнал той до своята съпруга,
прегърнал я и песен ù изпял,
изглежда съвестта била му чужда...
очи затворил просто... и заспал!

----------------------------------
На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
но пътят му не беше никак лек -
да бъде и убиец, и баща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...