17.04.2011 г., 15:16

Убиец и баща

639 0 3

На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!

Ограбваше, убиваше и палеше,
и правеше го само за пари,
но съвестта отвътре не изгаряше...
а щом убиваше, не трепваше дори!

И после идваше си вкъщи, вечно морен,
целуваше си малките деца,
отпиваше от алкохола животворен,
после прегръщаше и своята жена...

Полагаше изтръпнало си тяло
на мекото, приветливо легло,
завиваше се с топло одеяло
и в миг заспиваше, дори отнел живот!

Ала един четвъртък беше по-различен,
мъжът бе в къщата на някаква жена,
да вземе трябваше бижутата, парите...
но изненадващо жената се прибра...

Тя беше възрастна и имаше си внуци,
стените беше окачила с техни снимки,
ала във тоз' четвъртък беше чула звуци
от влезлите ù във дома бандити...

Замръзна в миг жената до вратата,
а той се приближи със остър нож
и заповяда ù да си затваряла устата -
и без това живеела в разкош...

Ала сърцето ù, уви, не издържало,
прескочило уплашено в страха,
и в тоя миг безжизненото тяло
пронизал ножът остър на мъжа...

Оцапали се с кръв ръцете груби,
набързо мушнал някъде трупа,
отишъл в кухнята, до мивката, измил се,
а после си потеглил към дома...

Прибрал се късно, седнал да вечеря,
забравил вече бил за таз' жена,
стъмнило се, тогава свойта челяд
убиецът приспал с целувка на баща!

И легнал той до своята съпруга,
прегърнал я и песен ù изпял,
изглежда съвестта била му чужда...
очи затворил просто... и заспал!

----------------------------------
На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
но пътят му не беше никак лек -
да бъде и убиец, и баща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....