17 апр. 2011 г., 15:16

Убиец и баща

637 0 3

На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!

Ограбваше, убиваше и палеше,
и правеше го само за пари,
но съвестта отвътре не изгаряше...
а щом убиваше, не трепваше дори!

И после идваше си вкъщи, вечно морен,
целуваше си малките деца,
отпиваше от алкохола животворен,
после прегръщаше и своята жена...

Полагаше изтръпнало си тяло
на мекото, приветливо легло,
завиваше се с топло одеяло
и в миг заспиваше, дори отнел живот!

Ала един четвъртък беше по-различен,
мъжът бе в къщата на някаква жена,
да вземе трябваше бижутата, парите...
но изненадващо жената се прибра...

Тя беше възрастна и имаше си внуци,
стените беше окачила с техни снимки,
ала във тоз' четвъртък беше чула звуци
от влезлите ù във дома бандити...

Замръзна в миг жената до вратата,
а той се приближи със остър нож
и заповяда ù да си затваряла устата -
и без това живеела в разкош...

Ала сърцето ù, уви, не издържало,
прескочило уплашено в страха,
и в тоя миг безжизненото тяло
пронизал ножът остър на мъжа...

Оцапали се с кръв ръцете груби,
набързо мушнал някъде трупа,
отишъл в кухнята, до мивката, измил се,
а после си потеглил към дома...

Прибрал се късно, седнал да вечеря,
забравил вече бил за таз' жена,
стъмнило се, тогава свойта челяд
убиецът приспал с целувка на баща!

И легнал той до своята съпруга,
прегърнал я и песен ù изпял,
изглежда съвестта била му чужда...
очи затворил просто... и заспал!

----------------------------------
На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
но пътят му не беше никак лек -
да бъде и убиец, и баща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...