7 oct 2009, 11:13

Убиецът

731 0 4

                                                    Убиецът

 

Не го съдете!

Присъдата ще е над  всички,

защото е един от нас.

Невинен като листната игличка

на минзухар, набол в житейски храсталак.

Със обещание  за цъфнал пламък,

препълнен от възторг и великолепие

във огненото си съцветие.

Навярно беше малко по-различен.

Но заглушен от неразбиране и безразличие.

И  необичан, страшно необичан...

Докато себе си намрази

и ослепя за златните трошици

на дъното на дните...

И  оглуша за опияняващите трепети

във песента на птиците-девици.

Сърцето му издъхна

и се вкочани  мъртвешки,

а той възкръсна, като Бог на мрака,

понесъл ножа като жезъл и възмездие...

Но някъде отвъд  смъртта,

под пластове все още тлее

сред злото минзухарчето свенливо...

Макар че е ранено, но е живо!

И затова ви моля, не, не го съдете!

Просто поплачете...

 

                                                          Диана   Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...