7 oct 2009, 11:13

Убиецът

729 0 4

                                                    Убиецът

 

Не го съдете!

Присъдата ще е над  всички,

защото е един от нас.

Невинен като листната игличка

на минзухар, набол в житейски храсталак.

Със обещание  за цъфнал пламък,

препълнен от възторг и великолепие

във огненото си съцветие.

Навярно беше малко по-различен.

Но заглушен от неразбиране и безразличие.

И  необичан, страшно необичан...

Докато себе си намрази

и ослепя за златните трошици

на дъното на дните...

И  оглуша за опияняващите трепети

във песента на птиците-девици.

Сърцето му издъхна

и се вкочани  мъртвешки,

а той възкръсна, като Бог на мрака,

понесъл ножа като жезъл и възмездие...

Но някъде отвъд  смъртта,

под пластове все още тлее

сред злото минзухарчето свенливо...

Макар че е ранено, но е живо!

И затова ви моля, не, не го съдете!

Просто поплачете...

 

                                                          Диана   Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...