Убиецът
Убиецът
Не го съдете!
Присъдата ще е над всички,
защото е един от нас.
Невинен като листната игличка
на минзухар, набол в житейски храсталак.
Със обещание за цъфнал пламък,
препълнен от възторг и великолепие
във огненото си съцветие.
Навярно беше малко по-различен.
Но заглушен от неразбиране и безразличие.
И необичан, страшно необичан...
Докато себе си намрази
и ослепя за златните трошици
на дъното на дните...
И оглуша за опияняващите трепети
във песента на птиците-девици.
Сърцето му издъхна
и се вкочани мъртвешки,
а той възкръсна, като Бог на мрака,
понесъл ножа като жезъл и възмездие...
Но някъде отвъд смъртта,
под пластове все още тлее
сред злото минзухарчето свенливо...
Макар че е ранено, но е живо!
И затова ви моля, не, не го съдете!
Просто поплачете...
Диана Загора
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Кънева Все права защищены
