Убиецът

7.10.2009 г., 11:13 ч.

Поезия » Оди и поеми

551 0 4

Убиецът

Не го съдете!

Присъдата ще е над всички,

защото е един от нас.

Невинен като листната игличка

на минзухар, набол в житейски храсталак.

Със обещание за цъфнал пламък,

препълнен от възторг и великолепие

във огненото си съцветие.

Навярно беше малко по-различен.

Но заглушен от неразбиране и безразличие.

И необичан, страшно необичан...

Докато себе си намрази

и ослепя за златните трошици

на дъното на дните...

И оглуша за опияняващите трепети

във песента на птиците-девици.

Сърцето му издъхна

и се вкочани мъртвешки,

а той възкръсна, като Бог на мрака,

понесъл ножа като жезъл и възмездие...

Но някъде отвъд смъртта,

под пластове все още тлее

сред злото минзухарчето свенливо...

Макар че е ранено, но е живо!

И затова ви моля, не, не го съдете!

Просто поплачете...

Диана Загора

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.