7 feb 2008, 9:45

Убийците на моята душа

  Poesía
1.2K 0 23
Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...

Като месии всяка вечер в хор
за правдата пледират в новините...
А зрителите, като ням декор
за техните убийства сме машите...

Не ги осъждам... Всеки си е там,
където му е писано да бъде...
Но писна ми да нямам к'во да ям,
а ВИП-ът да почесва свойто мъде...

Брутална съм... Дано и вий да сте,
та нещо да помръдне в наш'то блато...
Децата ни със хъс да са поне,
а не да чакат да възкръсне Тато...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...