Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...
Като месии всяка вечер в хор
за правдата пледират в новините...
А зрителите, като ням декор
за техните убийства сме машите...
Не ги осъждам... Всеки си е там,
където му е писано да бъде...
Но писна ми да нямам к'во да ям,
а ВИП-ът да почесва свойто мъде...
Брутална съм... Дано и вий да сте,
та нещо да помръдне в наш'то блато...
Децата ни със хъс да са поне,
а не да чакат да възкръсне Тато...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
