Feb 7, 2008, 9:45 AM

Убийците на моята душа

  Poetry
1.2K 0 23
Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...

Като месии всяка вечер в хор
за правдата пледират в новините...
А зрителите, като ням декор
за техните убийства сме машите...

Не ги осъждам... Всеки си е там,
където му е писано да бъде...
Но писна ми да нямам к'во да ям,
а ВИП-ът да почесва свойто мъде...

Брутална съм... Дано и вий да сте,
та нещо да помръдне в наш'то блато...
Децата ни със хъс да са поне,
а не да чакат да възкръсне Тато...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...