Feb 7, 2008, 9:45 AM

Убийците на моята душа

  Poetry
1.2K 0 23
Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...

Като месии всяка вечер в хор
за правдата пледират в новините...
А зрителите, като ням декор
за техните убийства сме машите...

Не ги осъждам... Всеки си е там,
където му е писано да бъде...
Но писна ми да нямам к'во да ям,
а ВИП-ът да почесва свойто мъде...

Брутална съм... Дано и вий да сте,
та нещо да помръдне в наш'то блато...
Децата ни със хъс да са поне,
а не да чакат да възкръсне Тато...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...