"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без нито от любов зрънце."

"Мрак, ела и ме погълни!",

викаше сянката, но уви...

Още повече запари светлината,

опитваше се да прогони тъмнината.

Падна сянката разплакана,

падна и замоли тя отчаяна.

Молеше светлината да си тръгне,

всичко в мрачна бездна да се превърне.

Мрака победи светлината

и жадно запоглъща всичко на земята.

"Убий ме!" - каза сянката на мрака.

"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.

"Не искам живот без слънце

и без любов нито от любов зрънце."